Пролетта е красива и под твоята стряха,
там сред блока панелен със сиви стени.
Снощи брат и сестра на дивана заспаха,
уморени от филми и с настолни игри.
Замириса на бухти, топла супа и пиле,
мама днес отговаря, няма вече „Мълчи“.
Куп задачи приключи, даже има и сили
да разказва, целува, просто с тях да лежи.
Татко също е вкъщи, гледа някак угрижен,
но споделят си с него чисто детски мечти.
Разпиления смисъл всеки пробва да ниже,
а под детските длани и панелът цъфти.