БогданаКалъчева
44 results
Сключвам я в дланите. За молитва.
Бавно нареждам я. После литва.
Малката болчица. В думи скрита.
В мисли облечена. Нека скита.
Толкова земна. Чак натежава. ...
  96 
Ще драсна скучно злободневие
по бялото поле на лѝста.
Живот ли? Просто ежедневие.
И няколко банални липси.
Ще се забавя преднамерено. ...
  159 
Побързах да си кажа: „Стига! Край!
Недей да цивриш вече в слаби рими.
Шамар си удари. Сърце, потрай!
Перото щом трепери е ранимо.“
Побързах да си кажа, но не спрях. ...
  505 
Празнувам силата на думите
да запечатват и изтриват,
да бъдат бродове и друмища,
да ни разкъсват и зашиват.
Празнувам силата на словото ...
  198 
Сивата лапичка потрепери за последен път. После от устата на мишката потече белезникава пяна. Експериментът ми винаги завършваше така. Месеци наред не успявах да открия точното съотношение между съставките, за да постигна едновременно максимален прилив на енергия в тествания субект и да не го умъртв ...
  226 
Не мога да заспя. Стомахът ми се е свил на топка и не ме напуска усещането за загуба и огромна празнота. Онези изтъркани приказки как всичко може да се обърне с главата надолу, докато мигнеш, не са преувеличени. Отне 3 секунди.
Три. В погледа му има нещо необичайно. Някаква странна решимост, която н ...
  449 
По-лесно се живее без мечта.
Мечтите ми на харпии приличат.
Измъкват от страхливеца храна
и нагло зад полите ми надничат.
Когато се намери оцелял, ...
  335 
Преглътнала съм. Никакви сълзи!
Умело скрито в тропи и куплети,
от мен до теб смразяващо пълзи
безсилието светско на поета.
Сред своето си царство е велик. ...
  805  10 
Invictus
William Ernest Henley
Out of the night that covers me,
Black as the pit from pole to pole,
I thank whatever gods may be ...
  799 
***
Винаги е рано да те няма.
Толкова остава за обичане.
Твоите цветя увяхват, мамо.
Жизненост от теб ли са извличали?
В чужди клони вече е загнездил ...
  366 
"На Коледа се случват чудеса".
По навик пожелаваш си вълшебство.
На ясните и сини небеса
се молиш с плам от ранното си детство.
Пораснал си на ръст и на мечти ...
  378 
  887 
- Просто не се набивай на очи и всичко ще бъде наред. – казва ми мъжът ми.
- Притеснявам се. – отговарям му, докато нагъвам дрехите на децата и ги прибирам в гардероба.
- Недей, няма за какво.
Знам си, че онези хора са горди и няма да приемат помощ от мен, ако не ме чувстват своя. От семейството не ...
  1016 
Препускаме в измислен кръговрат
с надеждата, че утре идва вчера.
И жалки сме във вечния си глад
изгубеното някак да намерим.
Бутилката от снощи не сладни, ...
  653 
В живота ти когато влезе мъж,
с претенция да бъде катедрала,
въжетата не дърпай отведнъж.
Камбаната ти дълго е мълчала,
звънът ѝ в храма глухо ще кънти, ...
  609 
"— Няма да ме загубиш никога — прошепна тя през тясната маска. — А знаеш ли защо? Защото никога не си искал да ме задържиш, както селянинът нивата си. В сравнение с това и най-блестящият мъж става скучен.“
"Нощ в Лисабон", Ерих Мария Ремарк
Предизвикателство е да разграничим собствените си съжаления ...
  1179 
Обичаме квартала си през юли! Ароматните липи пред многофамилните жилища, цветните лехи пред къщите, шумните площадки за игра в междублоковите пространства и разбира се, пейките. Последните са като тайни средища на безименни братства – разговорите мигом секват, ако мине непосветен. И все пак, никой ...
  785 
Докато возилото ни подскача от дупка в дупка по третокласния път към Вещица, за първи път се замислям какъв дявол ме накара да тръгна с тоя мъж. Бях се наслушала на всевъзможни истории за проблеми, породени от културни и религиозни недоразумения. Колкото и странен да ми се струваше, все се успокоява ...
  641  21 
Обичам да горя разни неща - картички, писма, подаръци, спомени. Огънят пречиства. Мислите. Никакви феникси не се раждат от него, но се събира достатъчно пепел, за да погребеш миналото и да продължиш. Горила съм камари от истории и заравяла ритуално съжаленията си под кулите от сива маса след огъня. ...
  907 
В кашоните от 5 и 10 лв. има класика. Рядко се промъква някоя нашумяла напоследък книга и е почти невъзможно да се добера до нея. В моя ден за пазар – съботата – интересните заглавия са вече прилежно изкълвани от обичайните скучаещи лелки. С продавача сме стари познайници. Ако се заговаряхме, щяхме ...
  1046  10 
Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпрос. Цялото ѝ същество беше окуцяло през годините – от десния крак, та чак до вярата и надеждите. Автомобилна катастрофа я беше оставила без семейство, но със затруднение, което винаги да ѝ напомня за ...
  1518  13  16 
Не пресмятай какво си ми дал
и дали сме делили поравно.
Безсловесните твари без жал
се раздават за Божия слава.
И не пее сред шумата дрозд, ...
  982 
  1036 
Позволи ми след теб да заспя
и в безпаметен сън да изтлея.
Нечовешко е все да горя,
помогни ми след теб да живея.
Остави ме да бъда жена, ...
  787 
Не знаеш какво е. Без дъх да обичаш.
Да губиш разсъдък. Свиреп да потичаш.
Да бъдеш вода. Но в най-черните вади.
Навред да поиш. Но пък сам да си жаден.
Не знаеш какво е. Откакто отказа. ...
  1745 
Среднощ ти пиша, раждат се от здрач
най-силните от всичките ми думи.
Навярно си обръгнал вече - с плач
да търся път към тебе е безумно.
Среднощ ти пиша, явно ме четеш, ...
  583 
Като скрития кадър в бездарен монтаж,
се намести неканен, обяви се за страж.
Преобърна двореца с краката нагоре,
не намери кралица, но тръгна доволен.
Натовари на коня красива слугиня – ...
  908 
Пресъхнаха в мълчание реките.
Вода мълчах, подир мълчах и огън.
Наричах, но от думите преситена
смирих се и заслушах се във Бога.
Отпих роса, а утрото откри ми ...
  416 
Нeщо неказано,
нещо отречено.
Двама прокажени
в свят на обречени.
Двама обичани ...
  643 
Обещах да се случа по пладне,
да деля само с тебе зенита,
а по залез, звезда безотрадна,
зад безкрая да скрия следите.
Обеща да дочакаш и жаден, ...
  650 
Едно небе над нас, което да ни съди,
а ти размахваш пръст, откакто те изпъди
от рая кротко Бог, без нищо да ти каже.
Почувства се навън съвсем като прокажен
и само този пръст отчаяно повдигаш, ...
  416 
Тръгвам бавно и никак не плача,
плаче само разбито небето.
Мокър куфар с илюзии влача,
дъждобран, вече също решето.
Дълги бяха прелютите зими, ...
  639  12 
Наздравица за живите!
Наздраве за умрелите!
Наливат си щастливите,
не само прежаднелите.
Надигат чаши знатните, ...
  569 
Май било е така. Вик сред нищото.
В “Битие“ нито дума не пишело.
И пророците явно пропуснали
откъде и защо се е спуснало.
Най-нечакано, в миг се отприщило - ...
  694 
Разпознай ме. Както брега.
Тих и тръпнещ. Вълната си чака.
Разкажи ме. Не със тъга.
Дай крила на съня ми разплакан.
Приласкай ме. С теб не шумя. ...
  1299 
Пролетта е красива и под твоята стряха,
там сред блока панелен със сиви стени.
Снощи брат и сестра на дивана заспаха,
уморени от филми и с настолни игри.
Замириса на бухти, топла супа и пиле, ...
  684 
Прости ми всяка моя грешна мисъл
и всяко зло случайно избуяло.
В живота ти дойдох, за да съм смисъл,
а не да мъча тленното ти тяло.
Прости ми, ако в доба те терзая ...
  801 
***
Страхувам се, но никога не плача
и, страннико, не моля милостиня.
Мадона съм, а после съм палачът,
причастие съм, сетне - гилотина.
Да, грешна съм. Такава ме обича. ...
  583  10 
Спасявам книги, книги ме спасяват.
Засядам лошо в прашните корици.
Редя камари, слагам във редици –
навярно знаеш – хиляди ми трябват.
Градя си кула псевдовавилонска, ...
  667 
Душата клех врата без ключ да е,
мандалото да пускам се отучих.
Занизаха се разни, мъчни гости,
но дверите си вече не залостих.
Фъртуни се лютѝха през пролуките, ...
  1609 
Random works
: ??:??