У дома

Sep 25, 2011, 3:11 PM

Poetry » Other

884 0 10

Ето ме...
пред бабината бяла къща.
Виси на портата ръждясал катинар.
Една дъска на прага ù проскърцва,
киска се ехидно старият таван.
Там...
до стаята виси часовник прашен,
отдавна несверяван, захабен,
годините на времето пренася,
връща ме в един прекрасен ден.
Как...
три деца на двора си играят... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

У дома

Want to read more?

Random works