25 сент. 2011 г., 15:11
Ето ме...
пред бабината бяла къща.
Виси на портата ръждясал катинар.
Една дъска на прага ù проскърцва,
киска се ехидно старият таван.
Там...
до стаята виси часовник прашен,
отдавна несверяван, захабен,
годините на времето пренася,
връща ме в един прекрасен ден.
Как...
три деца на двора си играят... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация