Луната стреля със светлината си,
стреля в изгубената тъмна нощ,
улучва право в сърцето ми
и ме оставя на земята без помощ.
Тъмнината обикаля хитро около мен,
трепери пред очите ми нощният мрак,
без въздух падам на земята –
да стана срещу нощта опитвам се пак.
Звездите ми пречат да погледна,
грешни посоки към всички страни,
луната и тъмнината душата убиват,
грешната стъпка сърцето ще нарани. ...