Луната стреля със светлината си,

стреля в изгубената тъмна нощ,

улучва право в сърцето ми

и ме оставя на земята без помощ.

Тъмнината обикаля хитро около мен,

трепери пред очите ми нощният мрак,

без въздух падам на земята –

да стана срещу нощта опитвам се пак.

Звездите ми пречат да погледна,

грешни посоки към всички страни,

луната и тъмнината душата убиват,

грешната стъпка сърцето ще нарани.

Убива ме нощта прохладна и тъмна,

убиват ме звездите на небето далечни,

убива ме луната – убива ме светът,

препълнен с тези мистерии вечни.