Jan 23, 2018, 4:40 PM  

Уча 

  Poetry
410 0 5

Под дървото

на духа си

аз уча

тайния език

на моето сърце.

Тук бях доведена -

от сън,

от зов,

от всемъчителен копнеж.

Аз имах свое мнение.

Аз имах убеждения!

Но Любовта дойде,

ръката ми пое

и тръгнах,

сякаш винаги

на път живеех.

И ето ме сега

едно сърце

и ум, притихнал

в щастие.

Насред света.

Насред блаженства.

Уча.

© Кирилка Пачева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??