23.01.2018 г., 16:40 ч.  

Уча 

  Поезия
411 0 5

Под дървото

на духа си

аз уча

тайния език

на моето сърце.

Тук бях доведена -

от сън,

от зов,

от всемъчителен копнеж.

Аз имах свое мнение.

Аз имах убеждения!

Но Любовта дойде,

ръката ми пое

и тръгнах,

сякаш винаги

на път живеех.

И ето ме сега

едно сърце

и ум, притихнал

в щастие.

Насред света.

Насред блаженства.

Уча.

© Кирилка Пачева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??