Под дървото
на духа си
аз уча
тайния език
на моето сърце.
Тук бях доведена -
от сън,
от зов,
от всемъчителен копнеж.
Аз имах свое мнение.
Аз имах убеждения!
Но Любовта дойде,
ръката ми пое
и тръгнах,
сякаш винаги
на път живеех.
И ето ме сега
едно сърце
и ум, притихнал
в щастие.
Насред света.
Насред блаженства.
Уча.
© Кирилка Пачева Всички права запазени