УЧАСТ
… ако нявга изчезна,
запомнете след мене едно –
участта ми бе звездна,
беше слънчево малко петно,
беше полет на птица
над полетата с цъфнала ръж,
и Жена с плащаница,
за която бях шеметен мъж! –
беше пролетен вихър
в моя сън, тиха песен и стих,
100 Жени откачиха
покрай мен! – пък и аз откачих,
беше болка и ужас,
беше вик, беше стон, беше смях!
Тих молебен ѝ служа! –
благодарен, че все пак живях.
С невъзможните рими
минах жив! – под небесния свод.
Боже мой, отреди ми
някой по-благ, отвъден Живот!
© Валери Станков All rights reserved.