УЧАСТ

… ако нявга изчезна,

запомнете след мене едно –
участта ми бе звездна,

беше слънчево малко петно,
 

беше полет на птица

над полетата с цъфнала ръж,
и Жена с плащаница,

за която бях шеметен мъж! –
 

беше пролетен вихър

в моя сън, тиха песен и стих,
100 Жени откачиха

покрай мен! – пък и аз откачих,
 

беше болка и ужас,

беше вик, беше стон, беше смях!
Тих молебен ѝ служа! –

благодарен, че все пак живях.
 

С невъзможните рими

минах жив! – под небесния свод.
Боже мой, отреди ми

някой по-благ, отвъден Живот!