Jun 12, 2008, 4:03 PM

Удивително и въпросително 

  Poetry » Phylosophy
561 0 8
Някой в шепи донася тюркоазена морска вода
и я разпръсква по очите, върху ми потича...
Някой челото и бузата ми целува като с ведро
и блясвам преливаща от златни кривулици,
и бездънно заискрям с началото на деня.
Слънчево пожелавам всяка фибра, трела на птица...
Някой се отдалечава на пръсти, а стои - хем ромони,
хем стапя се като добро и златно кълбо.
А поляни, гори и треви пърхат с утринен лъх...
Времето на чудесата отминава... защо...
А аз тананикам, тананикам мелодия... трепетна...


© Мариола Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??