тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
12.06.2008 г., 16:03 ч.

Удивително и въпросително 

  Поезия » Философска
577 0 8
Някой в шепи донася тюркоазена морска вода
и я разпръсква по очите, върху ми потича...
Някой челото и бузата ми целува като с ведро
и блясвам преливаща от златни кривулици,
и бездънно заискрям с началото на деня.
Слънчево пожелавам всяка фибра, трела на птица...
Някой се отдалечава на пръсти, а стои - хем ромони,
хем стапя се като добро и златно кълбо.
А поляни, гори и треви пърхат с утринен лъх...
Времето на чудесата отминава... защо...
А аз тананикам, тананикам мелодия... трепетна...


© Мариола Томова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??