Във допира на длани, устни...
когато няма начин по земя да стъпвам,
когато се превръщам в път от нежност,
политам със криле в ухание на мъж.
Той, който думичка не казва,
но с погледа си като книга ме разлиства.
Чете ме с жажда, като нямо кино.
И тръгва си, разбрал, че ме обича.
Сълзите ми са път към Рая.
Последната любов не се изкупва.
Тя грях не е, не е и слава,
а зрънце от полето ми - живот. ...