Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
14 mar 2010, 12:24

Ухание на мъж 

  Poesía » Versos blancos
1032 0 17

Във допира на длани, устни...
когато няма начин по земя да стъпвам,
когато се превръщам в път от нежност,
политам със криле в ухание на мъж.
Той, който думичка не казва,
но с погледа си като книга ме разлиства.
Чете ме с жажда, като нямо кино.
И тръгва си, разбрал, че ме обича.
Сълзите ми са път към Рая.
Последната любов не се изкупва.
Тя грях не е, не е и слава,
а зрънце от полето ми - живот.
Което с дни и нощи сърце преплитам,
за да омеся хляба си  - любов,
и после дълго хапката преглъщам,
тъй дълго, колкото един живот.
А сладостта и в мен е обич,
която със години в коси от нацъфтяла ръж
със нишки сребърни изплита
уханието си на мъж...

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??