Aug 10, 2020, 9:18 PM

Уж се раждаме с вик 

  Poetry
900 4 7

Уж се раждаме с вик и с очи любопитно отворени
и това, че не виждаме, всъщност е бабешки блъф,
уж дълбоко в земята преплитат се спомени корени,
и кипи по рождение буйно ярка бунтовната кръв.

 

Там във родилното, всъщност и в гроба еднакво мерилото,
само Господ на всеки дарява красви  крила.
От живота подготвени слаби да бъдем във силата
и Голгота да има стотина различни била.

 

И кога ли, къде ли по пътя се късат крилете ни?
И хомот ни надяват и тежък самар, и юзда.
Уморени от тичане, мъки, горене и светене,
пак в небето летим - там при Бога сме ярка звезда...  

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??