10 авг. 2020 г., 21:18

Уж се раждаме с вик 

  Поэзия
898 4 7

Уж се раждаме с вик и с очи любопитно отворени
и това, че не виждаме, всъщност е бабешки блъф,
уж дълбоко в земята преплитат се спомени корени,
и кипи по рождение буйно ярка бунтовната кръв.

 

Там във родилното, всъщност и в гроба еднакво мерилото,
само Господ на всеки дарява красви  крила.
От живота подготвени слаби да бъдем във силата
и Голгота да има стотина различни била.

 

И кога ли, къде ли по пътя се късат крилете ни?
И хомот ни надяват и тежък самар, и юзда.
Уморени от тичане, мъки, горене и светене,
пак в небето летим - там при Бога сме ярка звезда...  

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??