ATodorov (Александър Тодоров)
34 37
Oct 13, 2009, 8:58 PM

Ужасно 

  Poetry » Love
806 0 4
Износен като стара дреха,
животът ме бързо руши
и няма време дори за утеха,
и няма време дори за мечти.
И всеки ден онази умора
с трамвая води ме вкъщи.
Блъскам се в някакви хора,
в лицата им сиви и тъжни.
А дойде ли плаха в нощта
със своите бели коси,
луната ме връща обратно в деня
и вгледан ме хвърля в сълзи. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Тодоров All rights reserved.

Random works
: ??:??