ATodorov (Александър Тодоров)
34 37
13 окт. 2009 г., 20:58

Ужасно 

  Поэзия » Любовная
677 0 4

 

 

 

 

 

Износен като стара дреха,
животът ме бързо руши
и няма време дори за утеха,
и няма време дори за мечти.
И всеки ден онази умора
с трамвая води ме вкъщи.
Блъскам се в някакви хора,
в лицата им сиви и тъжни.
А дойде ли плаха в нощта
със своите бели коси,

луната ме връща обратно в деня

и вгледан ме хвърля в сълзи.


Че грозна ми е красивата гледка,

която никога се не мени...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Александър Тодоров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Красотата е самоубийца,Тодоров, самоубийца. И е винаги тъжна Свиквай, така е в реалността.
  • Прозрял си истината за живота твърде рано! Колкото по-рано, толкова повече време ще имаш да се справиш с трудностите в него! Поздрави за стихотворението!
  • Александър, много в черни краски!Иначе ми хареса стиха ти!
  • Много ми хареса!Прекрасна метафора на живота.За съжаление такава е грубата реалност.Поздравления
Предложения
: ??:??