Aug 12, 2018, 2:01 AM

Укротителката на безкрая 

  Poetry
531 1 0

Сумрачният градинар на живота ми си отива,

отива си с последното нощно листо,

с розовите очи на утрото.

Не е достатъчно да се събудя,

за да повярвам във безкрая.

 

Руините на дъха ми знаят,

че съм тук и ме няма –

нито богове в мен оцеляха,

още по-малко пък демони –

да посеят стихотворното си семе.

 

Белезите ми са единствено от доброта

и крещят, че до смърт само това ми остава.

 

© Десислава Атанасова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??