Dec 10, 2008, 10:08 AM

Улица 

  Poetry
402 0 5
Безспирно се сипе дъжда,
в улуците страха си излива.
Залята от кал и оловна ръжда,
улицата е мрачна и сива.
Запалил в зелено иглите си бор -
градината с мъка заглежда.
Домът за него е вечен затвор -
росата в маниста подрежда.
А къщите накацали врани
в стъклени локви притихват.
Прозвънват нейде камбани.
… Вчерашното днес е реликва.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Random works
: ??:??