Безспирно се сипе дъжда,
в улуците страха си излива.
Залята от кал и оловна ръжда,
улицата е мрачна и сива.
Запалил в зелено иглите си бор -
градината с мъка заглежда.
Домът за него е вечен затвор -
росата в маниста подрежда.
А къщите накацали врани
в стъклени локви притихват.
Прозвънват нейде камбани.
… Вчерашното днес е реликва.