Там по улицата то върви
проправя си път през кални преспи
там момиче с дълбоки, зелени очи
крачи снега, но не оставя следи.
По бяло лице капят росни сълзи,
но то продължава, върви ли, върви.
И тези безпощадни хора
най - накрая
то напуска с умора.
Въздишка отприщва се в миг
и детска усмивка заглушава женски вик.
Сърцето сякаш отдавна спи, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up