4 ene 2005, 15:02

Улицата 

  Poesía
1215 0 6

Там по улицата то върви
проправя си път през кални преспи
там момиче с дълбоки, зелени очи
крачи снега, но не оставя следи.
По бяло лице капят росни сълзи,
но то продължава, върви ли, върви.
И тези безпощадни хора
най - накрая
то напуска с умора.
Въздишка отприщва се в миг
и детска усмивка заглушава женски вик.
Сърцето сякаш отдавна спи,
а душата пробита с остри игли.
И там на снега във дълбок сън
насред улицата до стария пън
там в локва от кръв лежи
момиче, обляно в ледени сълзи.
Там по улицата то върви
проправя си път през кални преспи
там момиче с дълбоки зелени очи
крачи в снега, но не оставя следи.


Не е кой знае какво, но като за първи път:)

© Катерина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Браво Кате!Аз мисля, че стихът е много хубав,но и много тъжен!Даже не мога да повярвам,че за първи път публикуваш!Добре дошла и успех ти желая!
  • Ммм страхотно е!И още повече ми харесва, че и ас съм момиче със зелени очи :Р От мен имаш едно 6 и продължавай напред !!
  • Наистина- хубаво е като за начало. Продължавай напред и нагоре.
  • Хей благодаря ти !Това значи много за мен
  • Не се притеснявай, че още никой не ти е написал отзив. Стихчето ти е много хубаво. Браво! Човек все някога и от някъде започва, а ти започваш добре. От мен едно 6 и една усмивка. Добре дошла и успех!!!
  • Хайде бе хора две думички метнете :-/
Propuestas
: ??:??