Улови мечтата на греха ми,
пред олтара утрешно ме накажи.
Изгори надеждата в страха ми.
Казват - птиците не отлитали сами.
Ранена аз прогоних любовта си,
бездънна се опитвах да реша.
Дали душата, закърмена с мляко,
би усмихнала тишината в деня.
С чакъл и пясък ме посипвай,
грешното в мене умъртви.
Демона в душата ми разпъвай,
нежността отново да се възроди.