Умея само тъга. Бъди ми къща...

Jan 2, 2011, 4:29 PM

Poetry

631 0 5

Аз съм котка, нокти имам!
Животът ми е стопанин,
А ти си ми брат по съдба и по кожа,
все едно кълбо търкаляме
и до нас малките глас отварят.
Мърляв е прагът, дето спим
и празна паничката...
Далече богът – недостижим,
високо - птичката. Проклети ръце
неспособни на полет.
Като стари панти само говорим!
А на мене ми се иска гнездо ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Умея само тъга. Бъди ми къща...

Want to read more?

Random works