Умея само тъга. Бъди ми къща...

2 янв. 2011 г., 16:29

Поэзия

637 0 5

Аз съм котка, нокти имам!
Животът ми е стопанин,
А ти си ми брат по съдба и по кожа,
все едно кълбо търкаляме
и до нас малките глас отварят.
Мърляв е прагът, дето спим
и празна паничката...
Далече богът – недостижим,
високо - птичката. Проклети ръце
неспособни на полет.
Като стари панти само говорим!
А на мене ми се иска гнездо ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Умея само тъга. Бъди ми къща...

Искате да прочетете повече?

Предложения