Умира душата

Jun 11, 2011, 11:13 PM

Poetry » Love

785 0 2

Падна и последната надежда,
държаща го все още жив,
а сега мълчи и глава свежда –
не чувства ни живота сив.
Затворен с мисли отворени,
живеещ извън своето тяло,
любовта оставя ли корени
за още едно ново начало...
Миналото само рани отваря,
пътя за бъдещето блокира,
спомени далечни то разгаря,
тялото е живо – душата умира. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Умира душата

Want to read more?

Random works