dragon (Никица Христов)
220 657
11 jun 2011, 23:13

Умира душата 

  Poesía » De amor
729 0 2

Падна и последната надежда,

държаща го все още жив,

а сега мълчи и глава свежда –

не чувства ни живота сив.

 

Затворен с мисли отворени,

живеещ извън своето тяло,

любовта оставя ли корени

за още едно ново начало...

 

Миналото само рани отваря,

пътя за бъдещето блокира,

спомени далечни то разгаря,

тялото е живо – душата умира.

 

Нощем в тишината скита –

това е неговият празен рай

и продължава да се пита –

животът му има ли край?

 

Където изсъхнала любовта спира,

там самотата сама извира,

да командва тялото тя избира,

докато душата тихо умира.

© Никица Христов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??