По тъмната извивка на нощта,
ще мина като спомен в теб оголен.
Ще се усмихна и ще подаря
на мислите ти стръкче огън...
В очите ти сълза ще скъса бряг...
между съдбите ни - със мост от болка...
И не е важното, че няма как...
Най-страшното е да умира обич!
Ще хвърлим по очите си вина
и няма как какво е в нас да видим...
По сянката на бледата луна,
тъй както тя дойде, ще си отиде...