30.07.2014 г., 20:53 ч.

Умиране на обич 

  Поезия » Любовна
687 0 13

По тъмната извивка на нощта,
ще мина като спомен в теб оголен.
Ще се усмихна и ще подаря
на мислите ти стръкче огън...

 

В очите ти сълза ще скъса бряг...
между съдбите ни - със мост от болка...
И не е важното, че няма как...
Най-страшното е да умира обич!

 

Ще хвърлим по очите си вина
и няма как какво е в нас да видим...
По сянката на бледата луна,
тъй както тя дойде, ще си отиде...

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??