Умираше в мен сълзата...

Apr 19, 2008, 12:59 PM

Умираше в мен сълзата...

Poetry

630 0 0

Умираше в мен сълзата,
когато ти протегна за спасение ръка,
а мисълта, прокудена от самотата,
претръпна пред спомена за една душа...
........................................................
Сега, вместо обич стих ти подарявам,
вместо парещи ръце, давам ти своите слова,
че когато си отида да може по-малко да ме страдаш
и по-малко да ме искаш, и по-малко да се скиташ сред дъжда...

А дори някога престорено да си обичал,
мен - момичето в оная бяла есен...
И дори престорено да си заричал,
другата - жената, възпята в стара песен...

Аз пак мога да съм същатата,
оная, дето все си тръгваше от обич прималяла...
И пак мога да съм другата, дето все се връщаше
като молитва, от спомен избледняла...

А ти плети сакрални клетви,
дори заклевай ме да не мога да намеря път назад,
защото само в спомените клети
оставам вярна на онова, дето имахме за „нас”...

И самотна нека да е тишината,
и проклета да е от тебе пропастта...
Виж, сама остава самотата,
когато пръстта отива при пръстта...

И трудно е да плачеш, когато умират толкова сълзи,
задето животът с времето се съюзява.
Започна ли да търсиш себе си, без воала от мечти,
когато утрото без своите лъчи изгрява...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.