Измислици нахапаха луната...
И тя горчи - остатъчна вечеря.
Преглътната с безвкусие, вината
преследва любовта - като потеря.
Забравени слънца в очи догарят,
а в сухи клони стърже остър пясък.
Стотици гласове през плач повтарят
със виеща студеност гаснещ крясък.
Измамно безлюбовие попари
мечти, поникнали от изнемога.
Пристъпват във просъница клошари
и сбират във вързопи зла тревога. ...