29 ago 2007, 12:30

Умиращ ден 

  Poesía
1471 0 43
Измислици нахапаха луната...
И тя горчи - остатъчна вечеря.
Преглътната с безвкусие, вината
преследва любовта - като потеря.
Забравени слънца в очи догарят,
а в сухи клони стърже остър пясък.
Стотици гласове през плач повтарят
със виеща студеност гаснещ крясък.
Измамно безлюбовие попари
мечти, поникнали от изнемога.
Пристъпват във просъница клошари
и сбират във вързопи зла тревога. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Дечева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??