Някъде, някога, много отдавна, преди хиляда лета –
в дивна, далечна и непозната, приказна, малка страна
скромно живеела в къщица бедна, чудно красива мома,
в двора си гледала тя за разтуха свежи, уханни цветя.
Имала също приятели верни – куче, котак и петел,
а пък в обора тревица си хрупкал с бяла брадица козел.
Тъй си минавали дните безгрижно, ала не щеш ли веднъж
там се отбил със своята свита най-знатният в кралството мъж.
Кралят поискал студена водица, от стомната жадно отпил,
смаян погледнал самата девица и после в миг промълвил:
„Хубост такава до днес не съм срещал, жива и здрава бъди!
Искам в двореца на гости да дойдеш, ала добре запомни! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up