22 mar 2017, 19:27

Умна девойка 

  Poesía » Otra
3570 19 26

Някъде, някога, много отдавна, преди хиляда лета –

в дивна, далечна и непозната, приказна, малка страна

скромно живеела в къщица бедна, чудно красива мома,

в двора си гледала тя за разтуха свежи, уханни цветя.

Имала също приятели верни – куче, котак и петел,

а пък в обора тревица си хрупкал с бяла брадица козел.

Тъй си минавали дните безгрижно, ала не щеш ли веднъж

там се отбил със своята свита най-знатният в кралството мъж.

Кралят поискал студена водица, от стомната жадно отпил,

смаян погледнал самата девица и после в миг промълвил:

„Хубост такава до днес не съм срещал, жива и здрава бъди!

Искам в двореца на гости да дойдеш, ала добре запомни!

Нито облечена, нито съблечена, нито пешком, ни на кон,

спазиш ли всичко, кралица ще станеш – думата ми е закон!

И още нещо трябва да знаеш, решиш ли да дойдеш при мен:

Яви се тогава, когато отвънка не е нито нощ, нито ден,

в къщи не влизай, навън не оставай, подарък недей ми носи,

но с празни ръце не се появавай! На гостенин туй не върви!”

Смирено девойката свела очи, кимнала леко с глава

и отговорила с поклон до земи „Кралю, ще изпълня това!”

Много ли, малко ли време изтекло, но ето настъпил мигът –

решила девойката обета да спази и се пригласила за път.

Купила скъсана мрежа рибарска, козела със себе си взела,

стиснала в малката шепа врабче и с Бога в сърцето поела.

След няколко дена видяла двореца, от слънцето ярко огрян,

набързо тя своите дрехи свалила, обвила моминския стан

със старата скъсана мрежа рибарска, а после поспряла за миг,

докато Луната със тяло закрила на Слънцето светлия лик.

Възседнала леко козела брадати, но стигала пътя с нозе,

прекрачила смело кралските порти, с врабчето в свойте ръце.

Докрай изненадан посрещнал я кралят. Направила тя реверанс,

а кралската свита от нейните думи, застинала като във транс:

„Пристигнах в двореца тогава, когато, не е нито нощ, нито ден,

а моето тяло съвсем не е голо, макар и без дрехи по мен…,

дойдох Ви на гости, но кралския праг прекрачих с единия крак,

не яздих на кон, но не бях и пеша – дори и в това не греша,

подарък не нося, но и с празни ръце не съм се явила пред Вас

ето вземете от мене сега, туй що донесох Ви аз.”

Длани разтворила и в този миг врабецът от там излетял.

Кралят дълбоко бил впечатлен и искрено се засмял:

„Всъщност отново бях надхитрен – явно освен красота,

Бог ти е дал ум съвършен – затуй ще ми станеш жена!”

И вдигнали сватба за чудо и приказимало гости безчет.

После ли? После живели щастливо дълги години наред…

 

Любомир Попов

© Любомир Попов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Ви за коментарите - Валка, Анжела, Иван и Пепа!
  • Прочетох с удоволствие! Много образно и живописно е написано. Впечатлена съм!
  • Браво, много е хубава тази творба, много, браво!!!
  • Много мъдро !Увлекателно и образно!
  • Обичам такива приказки, особено в рими!
  • Благодаря ти Таня!
  • Майстор си, Любо! Свалям ти шапка!
  • Доче, благодаря за коментара! За мен е чест твоето присъствие и топли думи!
  • Ей, върза ми музата на фльонга Очарована съм. И дори се вдъхнових. Огромно благодаря за удоволствието!
  • Eipril, Таня, Васи, Диди, радвам се, че Ви е харесало и Ви желая хубав ден!
  • Страхотна приказка 👏
  • Много ми хареса.
  • Супер приказка, написана по интересен, забавен и поучителен начин! Много ми хареса, поздрави за твореца на произведението! Ще го прочета на всички дечица, които познавам! Щом аз се впечатлих силно, децата ще се смаят от интерес! Благодаря!
  • Поздравления и от мен.Чудесно сте ползвали и доразвили с персонажи част от приказката на братя Грим "Умната дъщеря на селянина".Искрено ви желая успех!
  • Благодаря Ви за ласкавите думи приятели!
    Стойчо, хубави и безгрижни бяха годините на нашето детство, затова се опитвам да направя и годините на внуците си такива.
    Светла, благодаря за подкрепата!
    Катя, пожелавам ти много хубави моменти, защото в "Откровения" има наистина чудесни автори.
    Вики, отвреме на време ще пускам по някоя подобна приказка, за да те усмихвам.
    Джу, "фльонгите" са ми специалитет открай време...
    Роби, благодаря приятелю!
    Кери, Анна, думичките Ви ме карат да се изчервявам.
    Пер Перикон, за мен е чест подобен коментар.
    Веси, сърдечно ти благодаря!

    Желая на всички хубав ден!
  • Еха! След това, което прочетох с огромно удоволствие, въобще не се съмнявам в успеха ти, Любо! От мен имаш един глас, пет звезди и едно сърчице !
  • Уау! Впечатлен съм... И отказан от участие...
    Ми пускайте ги тези работи в деня за разм... пардон! Пускайте ги в последния момент, че то така... кой ще се осмели да се пробва?...
  • Е, ти изби рибата Страхотнна е! Точно така си представях това предизвикателство
  • Да, да, да... Имаш "Да" от мен и глас и звездички и всичко... Благодаря за тази приказчица в рими! Усмих!
  • Страхотно, Любо!...
    Уверен съм в успеха ти, приятелю!...
  • Ехее, завърза ми на фльонга очичките
    Сладурско!
    Предусещам пак едни предизвикателствени неща, ама да видим
  • Чудесно пресъздадена приказка! Обичам приказки в мерена реч
  • Браво, Любо! Глас и от мен. Желая успех!
  • Поздравления за хубавата приказка!
    Насладата от прочетеното остава за мен!
    Пожелавам ти успех, Любомир!
  • Прочетох и гласувах с най-голямо удоволствие!! Успех от сърце!!
  • Спомени от детството и приказките на Шарл Перо,такива бяха времената!И ти ме върна в тях... Успех!🐎
Propuestas
: ??:??