Умората ме пие като смок.
Усещам възрастта като прокоба.
Пределът като летва е висок.
Засилвам се да скоча. Като проба.
Не мога да започна пътя нов,
понесла същността си вкостеняла.
Животът ми е новият обков
на моята душевност остаряла.
Началото е винаги било
предизвикателство пред мене. И ще бъде.
Съдбата свива своето крило.
Не ме закриля, но не ме и съди. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up