monilia (Симеон Пенчев)
287 1380
Mar 13, 2013, 10:20 PM

Умора 

  Poetry » Other
759 0 1
Във дядовата къща се шири тъмнина.
Пропукват се гредите от умора.
Една невидима, прозрачна светлина
огрява там любимите ми хора.
И ябълките стари, провесили самотни клони,
застинали са, като безжизнени творения по двора.
Напират в мен сълзи. Душата страда.
Защо не съхранихме родовата памет?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Пенчев All rights reserved.

Random works
: ??:??