Умора

13 mar 2013, 22:20

Poesía » Otra

758 0 1

Във дядовата къща се шири тъмнина.
Пропукват се гредите от умора.
Една невидима, прозрачна светлина
огрява там любимите ми хора.
И ябълките стари, провесили самотни клони,
застинали са, като безжизнени творения по двора.
Напират в мен сълзи. Душата страда.
Защо не съхранихме родовата памет?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Умора

Искате да прочетете повече?

Propuestas