За кой ли път душата се покри.
Ами сега? Претърсват я до голо.
В зениците ми пламъче мъжди -
отчаян опит да я заговорят.
И току виж ми писне да мълча,
пак ще привиждат заговори.
Оката, а езикът ù - кама -
душата моли отпуска по болест.
© Христина Комаревска All rights reserved.