Apr 21, 2012, 9:33 AM

Умора 

  Poetry » Phylosophy
480 0 0

За кой ли път душата се покри.

Ами сега? Претърсват я до голо.

В зениците ми пламъче мъжди -

отчаян опит да я заговорят.

И току виж ми писне да мълча,

пак ще привиждат заговори.

Оката, а езикът ù - кама -

душата моли отпуска по болест.

© Христина Комаревска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??