Умора

21 апр. 2012 г., 09:33

Поэзия » Философская

514 0 0

За кой ли път душата се покри.
Ами сега? Претърсват я до голо.
В зениците ми пламъче мъжди -
отчаян опит да я заговорят.
И току виж ми писне да мълча,
пак ще привиждат заговори.
Оката, а езикът ù - кама -
душата моли отпуска по болест.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Умора

Искате да прочетете повече?

Предложения