УМОРА

May 8, 2007, 10:34 AM

Poetry

535 0 2

УМОРА
О, колко често те познавам,
но пак, и пак не се предавам!
Понякога напрегната дори,
едва по пътя си върви
душата ми лъчиста...
Но посрещнат ли ме те,
децата, с обич чиста,
олеква моето сърце
от надежда напориста.
И бързо обгръща ме мрака,
сънят напира, не чака. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

УМОРА

Want to read more?

Random works