калчева (Елена Калчева)
332 754
8.05.2007 г., 10:34 ч.

УМОРА 

  Поезия
512 0 2
УМОРА

О, колко често те познавам,
но пак, и пак не се предавам!
Понякога напрегната дори,
едва по пътя си върви
душата ми лъчиста...

Но посрещнат ли ме те,
децата, с обич чиста,
олеква моето сърце
от надежда напориста.

И бързо обгръща ме мрака,
сънят напира, не чака.
Загърбвам тежкият ден
и в съня си пак обичам
с децата си да тичам...

© Елена Калчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря и на двамата, от сърце !
  • чудесна си, обаче: "сънят ме напира, не чака" - усещаш ли поривът нагоре,ти си го написала,има я импресията, защото:"загърбвам си тежкият/ пише се със "Т" накрая - "в съня си пак те обичам", "а децата - пак ги обичам" или - "сред децата пак се затичвам" просто си разкошна, поздравявам те
Предложения
: ??:??