Умора
От силата си май се уморих.
Ръката ми корава днес трепери.
В най-мрачна буря слънчев лъч открих,
а в грачещ гарван ведър тон намерих.
В калта коварна шепа пръст видях,
захранила с живот трева случайна
и не - човекът не е сторил грях,
а търсил е свой път към свят незнаен.
Но някога... отдавна. А сега
дори и благословът е проклятие,
посърнала е свежата трева,
а клоните приличат на разпятие.
Умората във клетките тежи,
надеждата (уж чезнела последна)
със времето започва да горчи
и пада нощ - безумно непрогледна.
И няма светлина, и няма знак,
смъртта затяга ледените пръсти,
наоколо е лепкав, страшен мрак...
Дори не виждам смисъл да се кръстя.
© Вики All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Човешкият живот е на приливи и отливи! Редуват се по-силни периоди с по-слаби. Надежда и смисъл човек трябва да открива винаги! Успех!
-
наистина много силен и много тежък стих. Бих искал да ти отговоря така:
Когато беда разяжда те
и няма последни сили -
на помощ пристига Вярата,
дори да не си я викал. -
Тежък стих, но истински дълбок!
-
Силна поезия!
Поздрав! -
Пишеш много силно!!!
Харесва ми!!!
Поздрав!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
