От силата си май се уморих.
Ръката ми корава днес трепери.
В най-мрачна буря слънчев лъч открих,
а в грачещ гарван ведър тон намерих.
В калта коварна шепа пръст видях,
захранила с живот трева случайна
и не - човекът не е сторил грях,
а търсил е свой път към свят незнаен.
Но някога... отдавна. А сега
дори и благословът е проклятие,
посърнала е свежата трева,
а клоните приличат на разпятие. ...