Уморена любов
Моя крехка любов, оцеляла сред лед и виелици,
знам, че още си жива, още имаш гръбнак и кураж
да извикаш без глас, че си тук и не си отживелица,
да останеш у мен, като верен и истинен страж.
Своенравна любов, знам, че трудно вирееш сред хората,
а в небето копринено лесно, без страх, се лети.
Пак унасяш се в сън, може би натежа ти умората
безпризорна да бродиш, да се блъскаш в гранитни стени.
Но дори и да спиш, отмаляла от дългото скитане,
ще се стреснеш, когато видиш свой огледален близнак.
Ще откликнеш, нали? Ти се будиш, щом чуеш, че викат те
и дано този път разпознаеш съдбовния знак.
Упорита любов, още дишаш и пулса усещам ти,
но не зная какво да те правя, кому да те дам
и чия ли ръка ще запали в олтара ти свещите,
и в чие необятно сърце ще познаеш свой храм.
© Вики All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Да, такава е любовта... Поздравявам те за прекрасния стих, Вики!
-
Стиха ти едновременно гали и прониква дълбоко в сърцето на всички които някога сме обичали или още сме влюбени. Поздрави Вики!
-
И другаде го четох...
Тук отново се насладих на съвършения ритъм, изразен чрез петстъпен анапест.
И нека, които пишат в класически стил, се поучат...
Поздрави! -
Стиха ми хареса.Браво и поздрав на Вики.
-
Прекрасница!! ))
-
Много ми хареса стиха ти , Вики!Поздравления!
-
Eй, такива стихове ми се четат...Благодаря ти!
-
Разкошно стихо, Вики, разкошно!
Влюбващо от пръв прочит
Отмъъъквам си го :P -
О, да! Обожавам да те чета!!! Особено, когато са такива с по-дълги редове са ми много мощни! Звучат като тътен в гърдите ми. Брависимо, Викс!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
