Моя крехка любов, оцеляла сред лед и виелици,
знам, че още си жива, още имаш гръбнак и кураж
да извикаш без глас, че си тук и не си отживелица,
да останеш у мен, като верен и истинен страж.
Своенравна любов, знам, че трудно вирееш сред хората,
а в небето копринено лесно, без страх, се лети.
Пак унасяш се в сън, може би натежа ти умората
безпризорна да бродиш, да се блъскаш в гранитни стени.
Но дори и да спиш, отмаляла от дългото скитане,
ще се стреснеш, когато видиш свой огледален близнак.
Ще откликнеш, нали? Ти се будиш, щом чуеш, че викат те
и дано този път разпознаеш съдбовния знак. ...