На дните посивели са косите,
окапват като есенни листа.
А после клоните танцуват голи срещу вятъра,
обрулени от житейските несгодите
върху голата земя.
Как да запазя детето в себе си?
Да бъда и твоя, и ничия?
Потъват очите,
заслепени от негата,
някак намерили своя пристан за кратко.
Белязани са дните, червилото свети,
Клепачите мигат, ...