Усещам ураганите в кръвта си,
превземат я болезнено, крещят,
когато леден полъх ражда вятър,
угасват чувства. За пореден път.
И раждат се тогава страшни бури,
разкъсващи смирената ми плът,
от раните дълбоки се събуждат
реки от болка, бясно се множат.
И тичат ураганите в кръвта ми,
душата ми самотна да пленят,
че там, където чувствата се губят,
прегради падат. За пореден път.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up