Усещам ураганите в кръвта си,
превземат я болезнено, крещят,
когато леден полъх ражда вятър,
угасват чувства. За пореден път.
И раждат се тогава страшни бури,
разкъсващи смирената ми плът,
от раните дълбоки се събуждат
реки от болка, бясно се множат.
И тичат ураганите в кръвта ми,
душата ми самотна да пленят,
че там, където чувствата се губят,
прегради падат. За пореден път.