Затворени книги сме – страници и неразрязвани,
в душите – изгнаници раните и не кървят.
Доброто е мит, любовта има много за казване,
но глух е от взривове май озверелият свят.
Въртят се все в шеметно бързане хукнали дните ни,
на думите смисълът стана притворно двояк.
Обръгнали вече на всичко и зли, и преситени,
дали ще си върнем искрата човечност и как?
И мели ни делникът, чакат отвън мършоядите,
в очите им гладни – там даже човекът е звяр.
Пред полет, човеци учете се първо да падате,
от дългото падане, смелост почерпил Икар. ...