Затворени книги сме – страници и неразрязвани,
в душите – изгнаници раните и не кървят.
Доброто е мит, любовта има много за казване,
но глух е от взривове май озверелият свят.
Въртят се все в шеметно бързане хукнали дните ни,
на думите смисълът стана притворно двояк.
Обръгнали вече на всичко и зли, и преситени,
дали ще си върнем искрата човечност и как?
И мели ни делникът, чакат отвън мършоядите,
в очите им гладни – там даже човекът е звяр.
Пред полет, човеци учете се първо да падате,
от дългото падане, смелост почерпил Икар. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up